Архитектура

Какво е архитектура, това е както процесът, така и продуктът, който произлиза от планирането, проектирането и изграждането на сгради или други структури и съоръжения. Архитектурните произведения, в материалната форма на сградите, често се възприемат като културни символи и като произведения на изкуството. Историческите цивилизации често се идентифицират с техните оцелели архитектурни постижения, както и описаното в историческите книги, за някой все още не индефицирани съществували архитектурни обекти.Думата архитектурата идва от Архектукт съчетание на “архиект” и “творец”.

Това е процес и продукт на планирането, проектирането и изграждането на сгради и други физически структури.Думата архитектура се приема веднъж като общ термин, който описва сгради или други физически обекти и структури, самото изкуство и наука за проектиране на сгради. Също така архитектура може да се използва и като описване на стилът и метода на изграждане на сгради и други физически структури.Може да се използва и за описване на знанията за изкуството, науката, технологиите и човечеството.Използва се и за проектната дейност на архитекта от макроравнище (градски дизайн, ландшафтна архитектура) до макроравнище като конструктивни детайли и мебели.

Има често използване на думата във връзка със самата практика на архитекта, където архитектура означава предлагане или предоставяне на професионални услуги във връзка с проектирането и изграждането на сгради или изградена среда.  

Някой известни и малко известни исторически факти

Най-ранната оцеляла писмена работа на тема архитектурата е De архитектура от римския архитект Витрувий в началото на 1 век от н.е. Витрувий споделя в своя труд, че една добра сграда трябва да задоволи трите принципа на firmitas, utilitas, venustas, известни още като – твърдост, стока и наслада. Еквивалентът в съвременния английски е:

Устойчивост – сградата трябва да се издигне здраво и да запази своето добро състояние.

Употреба – трябва да е подходящ за целите, за които се използва.

Красотата – трябва да е естетически приятна.

Витрувий е категоричен, че архитектът трябва да се стреми да изпълни възможно най-добре всеки един от тези три атрибута.

Леон Батиста Алберти, който разработва идеите на Витрувий в неговия трактат De Re Aedificatoria, вижда красотата в пропорциите, въпреки че орнаментът също играе роля. За Алберти правилата на пропорционалност са онези, които управляват идеализираната човешка фигура, златната средна.

Най-важният аспект на красотата, следователно, е присъща част от обект, а не нещо, прилагано повърхностно, и се основава на универсални, разпознаваеми истини.

Климатични, технологични, религиозни и културни фактори влияят на развитието на архитектурните стилове.

Въпреки, че развитието на архитектурата пряко зависи от историческото време, не във всички случай стиловете се променят последователно, възможно е да има известно едновременно съществуване на стилове като алтернативи един на друг (симбиоза между барок и класицизъм, модернизъм и еклектикизъм, функционализъм, конструктивизъм и ар-деко).

Това са отделни архитектурните стилове от глобално значение:

Първобитна архитектура

Антична архитектура от 8 век пр н.е. – 5 век.

Романски стил. 10 – 12 в.

Готика. 12 – 15 в.

Ренесансова архитектура. Началото на 15 – началото на 17 в.

Барок. Края на 16 век – края на 18 в.

Рококо. Началото на 18 – края на 18 в.

Класицизъм. Средата на 18 и през 19 в.

Еклектика. 1830-те – 1890-те години.

Модерн. 1890-те – 1910-те години.

Модернизъм. Началото на 1900-те – 1980-те години.

Конструктивизъм. 1920-те – началото на 1930-те г.

Постмодернизъм. От средата на 20 век.

Хай-тек. От края на 1970-те години.

Деконструктивизъм. От края на 1980-те г.

Динамична архитектура. От началото на 21 век.

Параметричен дизайн

Следва продължение…